2020 Огледалото 1444
Съвпад на Юпитер и Сатурн в Козирог
– Не беше ли във Водолей на 21 декември 2020?
– Ако не се взема предвид прецесията, е във Водолей.
– А какво е прецесия?
– Представи си, че Земята е космически кораб, който се движи много бавно и на всяко пролетно равноденствие можем да направим снимка на изгрева. Ако наложим всички тези снимки една върху друга, ще забележим изместване на съзвездието, което изгрява заедно със Слънцето. В популярната астрология Слънцето изгрява в нулевия градус на Овен всяка година, когато деня и ноща са равни през пролетта (в северното полукълбо), но това реално се е случило в началото на новото летоброене. Обръщайки се към снимковия материал ще отчетем изместване на звездното небе по време на изгрева, нагоре от хоризонта с 1 градус на около 72 години.
– А през 2020-та в кой градус се е случило?
– В шестия градус на съзвездието Риби. По зодиакалното колело, картината със изгрева на пролетното равноденствие се „движи“ по посока на часовниковата стрелка.
– А нали сега сме вече в ерата на Водолея?
– В предверието сме. Има още 6 градуса по 72 години приблизително.
– А Сатурн и Юпитер кога ще се срещнат в началния градус на Водолей?
– През 2179 година.
– Чак тогава ли ще влезем в Ерата на Водолея?
– Ерата на Водолея, би трябвало да започне около 2500г., когато Слънцето изгрее във Водолей по време на пролетното равноденствие.
– В другия живот.
– Ако вярваш в прераждане…
Съвпадът на Юпитер и Сатурн се случва през около 20 години и той следва своя цикличен ритъм. В небето се забелязва една по-ярка звезда, примамваща погледа.
Ако се намираме на Слънцето, на срещащите се Сатурн и Юпитер ще са им необходими 795 години за да обиколят целия зодиак и да започнат нов цикъл. И ако искаме да видим 2020-та на коя година прилича, може да се изкушим да заявим, че това е 1226-та, когато съвпадът е бил в 7-мия градус на Козирог, като през 2020-та. Но това е Слънчевия цикъл, а ние живеем на Земята.
Земята има друг цикъл спрямо срещите на Сатурн и Юпитер.
През 2020 година точният съвпад се случва на 21 декември, по време на зимното слънцестоене, като малко преди това на 14 декември има слънчево затъмнение по оста Стрелец – Близнаци.
Обръщайки поглед назад, в очакване да срещна друг такъв съвпад се натъкнах на огледална картина (гледано от Земята), датираща от 10 юли 1444г.
Еднаквото между 2020-та и 1444-та е разположението на Земята по време на съвпада (гледано от Слънцето). Земята е на отстояние около 100 градуса от съвпада. През 2020г. срещата е в 7-мия градус на Козирог, а Земята е в 15-тия градус на Овен. През 1444 срещата е в 10-тия градус на Близнаци, а земята е в 21-вия градус на Дева (лични изчисления на автора).
Огледална е гледката от Земята, защото като нейни обитатели, съвпада през 1444г наблюдаваме на 14 юли, малко преди изгрев слънце и преди новолуние, в началото на лятото. През 2020-та – в началото на зимата, след новолуние и след залеза на Слънцето.
Неподвижната звезда Сириус, по сидералния зодиак се намира в 20-тия градус на Близнаци, което я прави видима близо до срещата на Сатурн и Юпитер през 1444г. и на срещуположната страна на съвпада през 2020-та.
Слънчевото затъмнение през 2020-та, близо до съвпада е от четвърта серия Сарос южна, а през 1444 – от четвърта серия северна. Отново огледална.
По време на една серия Сарос, с продължителност 6585,3 дена, слънчевите и лунните затъмнения се случват в последователни градуси от зодиака, след което цикълът се повтаря.
Между двете разглеждани картини разликата е почти 32 цикъла Сарос. Което означава, че разположението на слънчевите и лунните затъмнения през разглежданите две години е подобно.
В момента, в който видях огледалото усетих прилив на енергия и ме обзе еуфория, опакована с „по Коледа се случват чудеса“. Но секунди след това сякаш някой постави пръстен около това мое разширено състояние и забрана да се шляя във въображението си. Един огромен червен гняв се възбуди вътре в мен, пожелавайки да разкъса забраната, но външния свят подклаждаше страховете и държеше пръстена около мен затворен. Завладялата ме емоция приличаше на ядрена реакция, която всеки момент можеше да ме разпадне. Опитах се да погледна случващото се отстрани и реших да „пренаредя“ сцената. Използвах горивото от емоцията за мирни цели и тръгнах да изследвам назад във времето, кога тази същата конструкция – „еуфория от всичко е възможно и ограничение, предизвикващо вътрешен гняв“, се е появявала и с какви събития е била свързана. Колелото се завъртя и спря на
16 август 2019г., 6:50ч.
Нос Калиакра
Усещането ме заведе при последното ми посещение на нос Калиакра. Рано сутринта на 16 август 2019г. отидох да посрещна изгрева на носа. Развиделяваше и птиците се групираха. Всеки вид изчакваше другия. Слънцето започна да показва лъчите си над водата и да прониква през портата. Затворих очи и пред мен се разкри картина.
И отново огледална – на запад. 40 красиви девойки облечени в бяло, сплели косите си една в друга летящи към водната шир през западния отвор, срещуположен на слънчевата порта. Приличаха на ято птици, отправили се през Via Pontica, към мястото на което да „презимуват“.
Да презимуват по време на големия страх, който обзема прадедите ни при поробването и в същото време да съхранят целомъдрието и да се върнат отново в свободна земя. И въпреки, че живеем в свободна България от 1945 година, едва сега усещаме полъха на свободната воля.
2020-та година бележи краят на робския цикъл и като всеки край беше съпроводен от време за размисъл, насаме със себе си, в къщи. Събудиха се ограниченията „предадени по пъпна връв“ между поколенията. Също като при „сатурновата дупка“ преди рожден ден, когато Слънцето влиза в дома на тайните от вътреутробния период и събужда най-големите ни демони.
В същото време се отвори портала към следващия цикъл. А всички знаем, че в новата реалност не е възможно да оцелеем със стария начин на мислене. И точно тук, в предверието имаме възможност да променим отношението си към случилото се през последните 570 години, да потърсим причината и да изградим нова стратегия за живот.
Смяната на картината в небето през годините следва цикличен ритъм, който някога нашите предци са познавали до съвършенство, използвайки древния български календар. За този календар се разказват различни легенди. Една от тях е, че е бил използван от посветени, дошли на Земята. Интересното е, че наши известни владетели са предвиждали чрез него.
За това историците могат да разкажат повече.
А аз оставам във въображението си, за да следвам прозренията, които повдигат воала и възбуждат логиката, да търси фактите…
Следва продължение
Автор
© Магдалена Зер
(Магдaлена Цветанова Попова)
Статията е прдмет на авторско право и може да бъде използвана (цялата или части от нея) само с упоменаване на автора и посочен линк към сайта: https://astro-zadvoala.com