Огнено Кръщение

Земята се поклащаше като лодка в тихо море и търсеше светлината на Луната, а тя се бе скрила от погледа ѝ, сякаш играеше на криеница. А при криеница какво е най-важно?

Интуицията. Да почувстваш преди да се впуснеш към мястото на което е най-топло.

Но къде беше тази интуиция и защо не усещаше връзката с Душата?

Беше се изпарила като водата в знойно лято и витаеше във въздуха на малки капчици, раздалечени една от друга. Емоциите бяха въздушни и горещия вятър ги завихряше в небесата. Имаше нужда от рационално обяснение на случващото се, но любовта разположила се на дивана, нямаше желание дори да се размърда, камо ли да помисли. Трябваше ѝ импулс и вдъхновение. Нещо оригинално и нестандартно, което да я извади от летаргията. Дълго време беше прекарала в тъмното подземие и беше забравила как се диша. А сега излязла на бял свят искаше само да си почине от преживяното. Той я проследи до горната земя, но за него това бе долна, защото ненавиждаше светлината на изгрева. Оказа се, че за да останат заедно беше нужно да се промени и да стане по-открит. Да се прости с манипулативното си поведение и да признае истинските мотиви за поведението си. Кралят на трансформацията – поставен пред дилема – да направи ли непосилното за него, като извади цялата спотаена болка на бял свят и разголи меката вътрешност или да се върне обратно в тъмното и да продължи  да черпи вдъхновение за мъст от собствената си агония в самота.

Всички очакваха мълчанието да свърши. От известно време вестоносеца на боговете се криеше в короната на Слънцето, след като разкъса границите на ограничението, но се сдоби с умението да структурира мисълта и да окастри словото от излишното. Това положение му позволяваше през ядрото на Слънчевия диск да изпраща посланията си към Земята. Но имаше нужда от преводач в лицето на Луната, която щеше да  играе роля на катапулт заставайки на една линия с тях. В пространството витаеше предусещане за промяна и ново начало. Но с коя енергия щеше да се свърже то?

Предстоеше да разберем на 12 април 2021г.

Поглеждайки небесната карта в този момент се очертаха няколко тенденции:

• Мощна напориста първична енергия на законо-творене, натикана в огнен обръч – като в цирка – очакваха Лъвът да мине през пламъците, за да го аплодират. А той седеше на трона си в уединение и размишляваше, наблюдавайки колективните въздушни течения. Колкото по-крайни ставаха хорските емоции, толкова по-силно се завихряше течението. И как да скочи, без да изгори гривата си?
• Само внезапното прозрение можеше да го осени и то идваше от огъня. Изводът – егото(гривата) да бъде педантично пригладено и контролирано насочено в действие,
• С помощта на словесна творческа изява, раздвижваща останките от удавените преди време колективни емоции…
• А времето на потопените емоции е 1991 година, след предишното новолуние в същия градус от зодиака.

И ако тогава бащата и синът са били в конфликт по отношението на прогресивното, което е било захвърлено на дъното на морето, то сега синът има уникалната възможност да осъзнае и отработи чувството си за вина и да се довери на Духа, поместил се в земна форма и да укроти вътрешния огън, за да може да прескочи обръча.

Като използва водната емоция от съзвездие Риби и се довери на оригиналните прозрения на владетеля на морската шир, намиращ се в дома на Духа.

Свидетели сме на края на поредния  цикъл и сме във фаза, всеки сам за себе си да прозре, коя ще е следващата му роля…или минал през огнено кръщение да заяви собствената си идентичност.