Осмото небе
Тишината на нощта гъделичкаше любопитството,
задрямало след отишлото си приключение. Колата се
плъзгаше по асфалта, като космически кораб, плаващ в
плазмено пространство. Светло-розов пръстен
разместваше облаците в небето и надничаше зад звездите,
сякаш търсеше нещо. Плътната бяла линия на пътя влезе
под гумите и седалката завибрира. Тя се разсъни,
погледна към тъмно-лилавия небосклон и видя пухкав
надпис: „Къде си ?“.
– Къде съм? – запита се тя, идвайки на себе си. –
Сънувам ли, или съм будна? А този мъж до мен кой
е? И защо ме гледа така, сякаш се познаваме?
Тихото мъркане на двигателя я беше приспало, докато
спътникът ѝ се наслаждаваше на светлината, играеща с
разпилените ѝ коси.
– Поспи Скъпа – прошепна той, – като пристигнем ще
те събудя.
– Скъпа ли ме нарече? – сепна се тя. – Познаваме ли
се? И къде отиваме?
Мъжът се усмихна, погали я нежно по рамото и плъзна
поглед към влажните ѝ, тежки мигли, под които искряха звезди. Очите, които го гледаха бяха различни и той
разбра, че тя още се рееше в загадъчните светове.
– Не си ли спомняш? – проговори мъжът. – Намерих те
при избата и на тръгване ти започна да ми разказваш
за своите преживявания. Толкова си прекрасна и така
увлекателно говориш, че преживявах заедно с теб.
Събирах бисерите, които се сипеха в пространството
и когато се унесе, ги пратих в небето. Виждаш ли
розовият пръстен, който търси Луната?
– Видях надпис: „Къде си “. Защо я търси?
– За да станат отново едно цяло. Преди много време
тъмните сили изрязали външния слой на Луната и
направили своя база във вътрешността ѝ.
– С каква цел?
– Били впечатлени от красотата на Земята, несметните
ѝ богатства и любовта, която хората обменяли
помежду си. За тях това чувство било непознато и
решили да го разучат. Построили гигантски
лаборатории там и започнали да създават
човекоподобни същества, внедрявали в тях
предаватели за връзка с Луната и ги изпращали при
хората. Мисията на тези новодошли същества била да записват всяко непознато чувство и да го изпращат за
анализ в лабораториите, а крайната им цел – да
създадат противо-любовна формула. Искали да я
дават на хората, защото знаели че дори само една
влюбена двойка да остане, Земята ще създава
красота и богатства за нея и няма да предаде
ресурсите си на извънземно похищение.
– А какво направили с пръстена?
– Разбили го на парчета, които пръснали във
Вселената, за да не обгърне Луната отново.
– И какво би станало, ако я обгърне?
– Този пръстен бил защитният слой, който всяка нощ
се насищал с вибрациите на Любовта, излъчвани от
Земята. Похитителите били наясно, че любовните
емоции, от които била създадена обвивката могат да
повлияят дори на най-безчувственото същество и да
го научат да обича, но тяхната истинска цел били
земните богатства. Затова махнали „събирачката на
любов“ и решили да разделят всички влюбени
двойки, а децата им да възпитат като свое подобие.
– А с хората какво ще стане?
– Вече нищо лошо не може да им се случи, защото
пръстенът възкръсна. Виж! – и мъжът посочи напред.
Прекрасен, блестящ, като дете пуснато босо на пясъка,
тичащо към морето. Той подскачаше весело, сякаш цяла
вечност бе чакал да се роди отново.
22 юли 2021. Луната е обгърната от розовия пръстен. Предстоящото пълнолуние след два дни се случва във Водолей по тропическия зодиак и осветява Сатурн – повелителят на времето. И ако искаме да сме в крак с него, имаме нужда от план, за да избегнем ограничаващото му действие.
„Рогатата“ Луна подканва към романтика, но илюзиите с които се намятаме в такъв момент могат да ни отклонят от личния ни път, освен ако това не е част от стратегията ни.
Книгата Осмото небе – АСТРОЛОГИЯ ЗАД ВОАЛА (astro-zadvoala.com) разкрива една от стратегиите за свързване със собствената истина.