Слънчево затъмнение 2 октомври 2024г

Завърнах се при теб освободена

Едно вълнение надигна се във мен.

Не знаех как ще се освободя от този плен,

наложен ми от себе си преди години,

когато чувствах, че животът ми ще мине

еднообразно, скучно, без причини.

Причини имаше, но криеха се зад мъглата,

на хорските представи за Земята.

Те казваха: „Това ти е съдбата.“

Но ето пак съм тук, пред теб.

Усещам капки от разтичащия лед,

които стигат бавно до морето

и вдигат пелената от Сърцето.

Усмихваш ми се тайно зад вълните

и питаш ме: „Забрави ли мечтите?

Когато тичаше по пясъка златист

 и стискаше в ръката порив див.“

Настана време във кутията да бръкнеш,

без страх, че нещо диво ще се пръкне.

Какво от туй, аз имам си крилата

и ще погледна отвисоко на нещата,

които стряскали са ме с години,

не позволявайки от другата страна да мина.

Лъчите се надигат над морето

и стоплят ледниците във сърцето.

В далечината мост започва да расте,

към някога забравените светове.

И ето стига до краката,

а аз поемам по водата,

към собствените си мечти от детско време,

в което бяхме аз и ти в безвремие.

Усещам полъхът на Свободата,

да влиза в кожата ми под краката.

Насочва се по капилярите нагоре

и ме обзема дива еуфория.

Сега разбирам колко е прекрасно,

да заживееш в собствения свят от страсти,

да не приемаш всяко нещо като грешка,

а смело да откъснеш своята черешка.

Защото тук сме, за да сме щастливи,

Безкрайно диви, шеметно красиви,

Свободни от наложени представи,

Открили собствените си Портали

… ∞ …

Автор ©  Магдалена Зер