ТАЙНОТО СЪГЛАШЕНИЕ (част първа)
Марс и Венера в короната на Слънцето
Афродита – родена от морската пяна богиня на любовта и красотата, обикнала Арес – бога на войната. Тя знаела какво харесва и ценяла себе си такава, каквато е. Той действал, когато бил възбуден от целта.
Всяко човешко същество е надарено с мъжко и женско начало, като биологично едното е по-видно от другото. Представата ни за това, че сме мъж или жена се оформя от външния образ и вътрешните усещания. А най-близките, още в детските ни години успяват да ни насочат(според техните вярвания) кои качества да развием, за да се впишем в съответния пол.
И всичко щеше да бъде прекрасно, ако още в самото начало тези най-близки са можели да ни насочат по нашия път. Като феите от приказките, които са орисвали новороденото с качества, които е трябвало да развие.
- А от къде са разбирали кое ще е най-доброто за всеки?
- От разположението на небесните тела по време на раждане.
И понеже говорим за любов и раждане, нека се обърнем към Афродита и Арес и да видим кои са плодовете от тяхната любов.
Ерос – богът на страстта и еротиката.
Химерос – символ на сексуалното желание
Деймос – ужас
Фобос – страх
Антеерос – олицетворява споделената любов.
Хармония – богината на разбирателството.
Двете най-близки до Земята планети в Слънчевата система, носят имената на влюбените. И като в притчата за яйцето и кокошката, бихме могли да си зададем въпроса: „Кой е бил пръв? Планетите или Боговете?“
Венера
Втората най-близка до Слънцето планета, много сходна по големина и качества до Земята, прави пълна обиколка около Слънцето за 224,7 дни. А със Земята се среща през 583,92 дни, което наричаме синодичен период.
Когато Земя, Венера и Слънце са на една линия, Венера е невидима от Земята в два случая – когато е между Земя и Слънце и когато Слънцето е между Земя и Венера. Това се случва през около 292 дни.
Венера е вътрешна планета, поради което може да се наблюдава само като Вечерница или Зорница. Гледана от Земята се отклонява от Слънцето на максимум +/- 47,8 градуса.
Най-близките( към деня на влюбените 2021г) невидими периоди са дадени по-долу.
Марс
Марс е външна за Земята планета и прави една пълна обиколка около Слънцето за 686,96 дни, а на една линия Марс, Земя и Слънце застават през около 360-390 дни. За разлика от Венера, Марс е невидим от Земята само когато е зад Слънцето. А в съвпад със Земята е видим на нощното небе. Синодичния период на Марс към Земята е 779,96 дни.
Ако имаме възможност да погледнем отгоре случващото се в тази част на Слънчевата система, ще видим как се прави основа за кръгообразна дантелена покривка, но за това ще пиша в друга статия, защото тук темата е за любовта.
Сега да видим кога Венера и Марс се любуват един на друг гледано от Земята.
Танцът е в четири основни фази. Двойката е видна от Земята като Вечерница или Зорница и ако потърсим Слънцето на небосклона, ще забележим, че се отклонява на около 25 до 45 градуса от съвпада на Марс и Венера. И е невидима, когато залязва или изгрява заедно със Слънцето.
Запитах се какво олицетворяват тези фази и ги свързах с децата на Афродита и Арес.
Когато съвпадът залязва заедно със Слънцето, Марс и Венера са в короната на Слънцето, а Земята е на срещуположната страна. Не ги виждаме и не знаем какво се случва между тях и като всяко невидимо явление и тази среща би могла да надигне някакви страхове. По тази причина фазата може би е управлявана от Фобос и Деймос.
При съвпад на двойката със Слънцето по изгрев, Земята се намира между двете планети(най-близо е до тях). За тази фаза най-удачния управител би бил Хармония.
За двойката като Вечерница могат да отговарят Ерос и Химерос.
За съвпада като Зорница – Антеерос.
Цикълът се повтаря през около 6,5 години, а след пет цикъла или 32 години, съвпадите започват да следват същия ритъм.
В горната таблица отбелязвам срещите на „влюбените“ Марс и Венера в короната на Слънцето под управлението на Фобос и Деймос. Според мен това са години за тайни съглашения, от които при последващия съвпад, който ще е видим от Земята, се раждат новите системи от вярвания.
А какво ще се случи през лятото на 2021г., зависи от собствените ни избори. Избори базирани на доста по-голямата ни информираност, в сравнение с 1989 г.
„Каквото горе, това и долу.“
Срещаме се с това, което не осъзнаваме в себе си. Привличаме хора и събития, които отговарят на това, което излъчваме от енергийното поле на сърцата си. Търсим някой да ни допълни, за да усетим сладостта от живота…и изведнъж ми се прияде шоколад.
От години мечтаех за онзи, със златната опаковка и вкус на бадемова паста, нежно галеща небцето ми. Шоколада с ухание на препечени портокалови корички и цвят на наситен морски загар.
И преди да го опитам, знаех че съществува. Все едно всичките ми сетива бяха създадени за него. Пробвах различни, привлечена веднъж от опаковката, друг път от съдържанието или пък от аромата, но никой не ме обгърна така, както онзи за който копнеех.
След дълго и изтощително търсене, разбрах какво не харесвам…и спрях да им обръщам внимание. Заставах пред шоколадовите витрини, но нищо не можеше да ме привлече. Изпразних се от мечти и желания и изхвърлих сладкото от живота си.
А после дойде Коледа. Седях пред елхата в тихата нощ и отварях подаръците, надписани за мен. От една златна опаковка обсипана с блестящи звезди се носеше фин аромат. Разопаковах я бавно и видях блокче с морски загар. Протегнах пръстите си, да уловя слънчевите лъчи и усетих, че повърхността бе леко грапава – от карамелизираните портокалови корички. Настръхнах цялата. Сърцето ми запрепуска лудо, а мозъкът ми започна да алармира: „Ако отново не е този, който търсиш? Готова ли си да приемеш разочарованието?”. В този миг Душата се намеси и заяви твърдо: „Да става каквото ще!” Отчупих едно малко парченце и бавно го сложих в устата си. Бадемовата паста нежно се впи в небцето ми. Отчупих още едно. Не можех да спра да се наслаждавам на опияняващото ме блаженство, до последното парченце, когато осъзнах, че той свърши. Сгънах грижливо опаковката и обгърната в топлината на рая, заспах.
На другия ден започнах издирването. Навсякъде вдигаха рамене. Той беше единствен и беше домашно приготвен.
Но как този творец бе сложил съставките, които отключваха всичките ми изначални сетива? Вероятно с много любов…и желание да запълни живота си с липсващите неща.
И къде да го намеря, за да ми направи отново от лакомството, което единствено ме задоволяваше? Никой не бе чувал за него и не стана ясно как шоколадът се озова под елхата с надпис за мен.
Защо бях заслужила този подарък?
Така заспах…незадоволена…и сънувах странен сън.
Състояние на пълнота и без-желание. Плувах в езеро от разтопен шоколад, като онзи, който търсех. Аз бях в него и той влизаше в мен. Той насищаше всичките ми сетива до цялост и липса на търсене, а моето блаженство му носеше покоя, че е оценен от една среда, до последното му достойнство.
И го попитах: „Кое те привлече към мен?” А той тихо прошепна: „Магнита, създаден от знанието, което носиш през вековете за собствените си потребности и вярата, която поглъща всичките ти страхове.”
А на сутринта осъзнах, че краставите жаби и спящите принцеси не са измислени герои. Те ни подтикват да се свържем с онези качества, чрез които да станем цялостни личности. Иначе ще продължим да търсим себе си в другите и да обвиняваме съдбата.
- А кои са тези качества?
- Астрологичната карта може да подскаже.
- И защо да го правим?
- За да се влюбим първо в себе си…пък после Любовта с голямото „Л“ в лицето на хора и събития, сама ще бъде привлечена от нашата вибрация.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ЛЮБОВТА!
